Тя по покриви вечно се скита
с разпилени коси, неприбрани
и звездици ù светят в очите
сякаш плуват в сълзи океани.
Тя е нежно тъкана от чувства -
затова е и толкова крехка
Даже слънцето крие се в облак,
да не би да опърли крилете ù.
Тя е сляпа за хорската завист
и попива от болката чужда.
В греховете на други се дави
и възкръсва отново при нужда. ...