Желанието ми е да те възпея,

теб приказна, любовна фейо!

Ако ли пък не успея, eла,

убий ме, не жали ме,

нека вечно аз да тлея!

Красива си, облечена в позлата,

митична, сякаш с лира във ръката.

Поглеждаш ме в очите,

но проникваш във душата,

и пак отиваш си, наглед следата.

Косите ти, от първо слънце позлатени,

очите ти, от звездите посребрени.

Луната твоят вечен ореол е,

о, богиньо, небето пък любовен двор е!

С божествен полъх ме целуваш,

и искаш аз да те желая.

Недей, недей да се страхуваш,

eла, бъди моя в рая !

П.С : Посветено на всички жени, изпитали или копнеещи за непокварената, красива мъжка любов!