25 янв. 2017 г., 14:04
Ще изчезна в тъмнината,
водена от твойта светлина,
далеч ме заведи от празнината –
в сянката на някоя луна.
Идвай често след това,
разказвай ми чрез тишината
за силата на нежните слова,
прогонвайки тъгата.
А когато чувстваш се сама,
легни си на гръдта ми –
попий от моята топлина
и знай, че е твоя любовта ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация