Животът някак си е празен и самотен
Ако в него нямаш свой любим човек
С който всеки миг на радост да споделяш
А също тези, пълни с болка, трепет и копнеж
Веднъж поел по пътя на живота
Започнал си ти всекидневната борба
За обич, щастие и пристан на утеха
Които аз намирам във любимата жена
Защото тя е въплъщение на любовта
Красива нежност, сноп от светлина
Изгряло слънце след дъждовна нощ
И дълго чакана в живота ми зора ...