pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
888 17169
22 окт. 2021 г., 13:01

Тя 

  Поэзия » Пейзажная, Философская, Гражданская
1274 11 31

Тишината издигна стоманеносива стена

и зад нея остана душата – замлъкнало птиче.

Не разбрали защо, във конвулсии две рамене

на уплахата танца прощален заеквайки сричат.

 

И с прозрачния гланц на сълзата, която горчи,

се отлющи стаената болка, събрана с години,

а в герана дълбок на угаснали тъжни очи

се удави ненужното вече на никого синьо.

 

Почернелите облаци сплетоха яки ръце

и светкавица с подпис избра ѝ небесна килия.

Беше станала лека, по-лека дори от перце.

А следите ѝ вятър гробар бе започнал да трие.

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Спасибо, Мария! Это для меня было очень важно услышать от Вас.
  • Добро утро, Ели!💓Направи ме щастлива с коментара си, благодаря ти от сърце! Поезията и прозата се научиха да бъдат сестри и да си помагат една друга.😄
  • Хубав и много емоционален стих! Поздравления, Мария!
  • Толкова си точна в ритмично отношение, като същевременно се придържаш и към смисъла в текста, Сенилга! 😍Това запазва музикалността на стиха и аз не мога да не ти кажа браво!👏👍
  • )
    Да это сложно
    Тишина возвела арматуру бетонной стены

    и за ней, словно в клетке душа оказалась, как птица.
  • Поласкана съм, че обръщаш внимание на моите авторски поетични търсения!😍 Може би и на руски това стихотворение би звучало добре в твой превод! Дългите стихове са трудни точно толкова, колкото и късите, но днес вече се убедих в силата ти на преводач. Бих се радвала, ако опиташ! Поемаш ли хвърлената ръкавица? Но те моля - не го приемай като натиск от моя страна! Нека правим само това, което ни харесва и предизвиква творчески!💓
  • Там ещё и сильные переплетённые руки потемневших облаков - потрясающие образы, я их воспринимаю всерьёз
  • Открила си най-големия метафоричен гвоздей в стихотворението, Сенилга! Много ме зарадва с присъствието и с коментара си, благодаря ти!💕
  • Замечательно!
    "и светкавица с подпис избра ѝ небесна килия" - Супер!
  • На тъгата много ѝ подхожда саксофона. Но и ти, и аз знаем, че тя не е вечна, Светличка. Благодаря ти!💕
  • Красива тъга, Мария, но душата отново ще пее. Знаеш го.🎷
  • Роси, толкова е щедър коментарът ти! 🤗💟 Донесе ми такава радост, миличка, благодаря ти!😘
  • Мари, докато го четох ми спря за миг дъхът. Много силно, един предсмъртен стон и последно издихание, път към небесната килия! Голямо майсторство е да опишеш края толкова въздействащо! Адмирации!❤
  • ⚘⚘⚘
  • Силвииии!💓💓💓 Иска ми се да видиш усмивката ми! 😄 Твоят коментар е от наградния фонд!🤗😘
  • Усетих как детайлно си го изваяла, Мария. Сякаш с всяка резка с всеки повей на вятъра, всяка точица с капка дъжд; отекват една подир друга взаимовръзките и чувствата, макар и не толкова открито в началото. Финалът е болезнено въздействащ.
  • Младене, аз съм ощастливена и поласкана от присъствието ти!😍
    Иви, къде се беше изгубила, липсваше и на мен, и на сайта - да знаеш!💟 Прегръщам те топло с цялата ми радост от това, че ме посети и коментира, слагайки стихотворението в твоята класация с " любими"!😘
    Дейка, не исках да те натъжа, прости ми!💟 Прегръдка и на теб!🤗
  • Красиво и тъжно...и тъжно, но красиво. Трудно се коментира...
  • Тишината е съдия... И спасител!..Тишината е сива, безлична, самотна! Тя е ангел, що плаче без сълзи . И демон, който обича.
    Тишината е онова преди нас и всичко след края ни.
    Сълзите! Любовта! Смърттат ни!...Всичко това се ражда в тишината.
    Благодаря ти, Мари!💝
  • Хубав и въздействащ стих. Поздравление, Марийче!
  • Петър, Нина, искрено се зарадвах, че сте тук и ви благодаря!😍
    Ирка, ти наистина си усетила защо стихотворението " се коментира толкова трудно". Вдъхновението ми избра тази палитра и аз му се подчиних. Добре, че сложих това заглавие. Имаше опасност да ме отъждествят с лирическата и аз побързах да избегна тази вероятност. По отношение на оценките аз вече съм свикнала някой да ми казва, оценявайки ме "Става!", но моят стремеж е в този някой да избликне едно искрено "Еха!", след което няма значение цифрата, която ще натисне, за да оцени написаното от мен.😄
    Хубави почивни дни ти желая и благодаря за отделеното време!💓
  • Тук няма раздяла, но има много повече от нормално поносимата болка. Сега разбирам защо се коментира толкова трудно. Или поне, който е вникнал в смисъла на стихотворението.
    Колкото до оценяването, на практика е невъзможно да се постави оценка, по-ниска от четири, без приложен към нея коментар. Или поне така гласят новите правила в сайта. Което значи, че или не са влезли в сила или е положена от някой от коментиращите. Ама и тези оценки! Нагледно са доста неугледни, но пък не казват нещо кой знае колко лошо. Не смятам, че ще прозвучи обидно, ако някой мине и каже просто "става!". Дори злонамерено не звучи.
    Извинявам се за отклонението, Мари.
  • ❤
  • И на мен ми хареса,...е, няма да цитирам отделни строфи, защото трябва цялото стихотворение да препиша
  • Много тъга има в живота ни и повечето не искат да четат произведения с такава тематика.
    Но, затова пък, вие сте тук и аз съм щастлива!🤗 Прегръщам ви, Вале, Ани, Миночка и Наде!💕
  • Марийче, събери светулките и да тръгваме! Гуш!
  • Хареса ми, Мария. Малко се натъжих, но по такъв красив начин си го написала, че ми стана хубаво, аз също имам от днес стих, но никой не го коментира, сигурно се измориха от толкова стихове, но нищо!
  • Да понесеш с красив финес раздялата завинаги с някого, си е майсторство. Поздравявам те за този изказ!
  • И на мен ни направи впечатление, че няма коментари, не разбирам защо, пък и някой е дошъл да си пусне миризливата партенка тук, е, хора всякакви, не го тургай на сърце
  • Бях започнала да се притеснявам, че го четат, а не коментират.
    Благодаря ти, Валка!💕
  • Хубаво е, заслужен избор на редактора
Предложения
: ??:??