Молете се за вашите души,
че техните во веки не умират.
А оня връх клокочи, не мълчи
и тътенът от урвите извира.
Сърцето щом е българско, тогаз
във него за герои има място.
Не му е нужен никому компас,
да помни корените, где е расло.
Там впили са се Левски, Харитон,
Бенковски, Ботев, Караджата, Яне.
В земята черна, всеки техен стон
е нашето единствено имане.
Но тоя връх не млъква притаен
и всеки камък е пропит със мъка.
Тълпят се орди, ала несломен
Лъвът реве със воинска заръка.
Дошло е време, няма за кога,
Свобо́да или смърт! – това остава.
Мислете за душите си, деца!?
Тя, грее вечно – Шипченската слава!
На Всички Герои, спомогнали за осъществяването на Националният ни идеал - Свободна България!
© Данаил Таков Все права защищены