12 нояб. 2015 г., 21:16
Политна тя като изящна птица,
избягала от клетка на смъртта,
почувства се обична гълъбица,
и сложи край на верността.
На рамото ти кацна наранена,
отпи от шепите ти, капка топлина,
да, беше някога от страх сломена,
но с теб усети, страст и свобода.
И сгушена под силното ти рамо,
от щастие сърцето ù преля,
и врече се да бъде с тебе само,
а дъжд от вечност, ситно заваля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация