Тя и той в регрес,
в дните на прогрес
Жената, изведнъж,
постави си цена,
която плаща мъж,
превърнал се в жена.
Началник стана тя,
с кола, костюм и хъс,
а той − сади цветя
и прави чай от бъз.
Надяна панталон,
(че мъж е да внуши)
а той − по ляв наклон −
с халки краси уши.
След туй (да го копира)
започна да разбира
от футбол и машини,
а той − се епилира,
по следните причини:
1. Било хигиенично!
Ей тука съм неверник!
Обижда, сиреч, лично
баща си на „мизерник”.
2. Бил приличал на примат!
То, макар и некосмат,
щом е с мозък глуповат,
пак ще бъде припознат.
3. Да бъдел по-красив!
Приемам! Отведнъж!
А беше грозен, див,
но с главно „М” бе Мъж!
Прекрасен, нежен, ала
оставащ вече в кека –
утайката събрала
онези с китка мека.
А друга част от нея
е той: мъжът безгласен.
(Почти е като гея,
но пòлът му е ясен).
Третият основен тип
е човекът-комплексар.
(Каращият мощен джип
средновъзрастов гъзар).
Комплексът е дълбоко,
а, кàчил се в колата
е с метър по-високо,
де факто, от жената.
(И гледа я отгоре,
понеже долу зор е).
Четвърти пък раздава
го „мачо”, но прозира
и ек на ек узнава
се кой е командира.
Две неща са ясни днес
(във съвременния строй):
Тя – живее в силен стрес!
Той – загуби веч’ покой!
А прогресът би им казал
(ако можеше) вежливо:
„Що, когато съм показал
път направо, всичко живо
бие винаги накриво?!”
© Марин Цанков Все права защищены