Страх ме е... И онази грозна черупка, с която страхът похлупва душата ми, е толкова малка и тясна... Души. Страх ме е силна да бъда, че от високо да паднеш, боли. А тук долу само се хлъзгаш.
И черупката... грозната, е така примамливо топла, вечер я палиш с топли сълзи и летаргично се сгушваш... във себе си. Приспиваш онази птица самотна, която кълве по сърцето ти и от жажда пие вода от очите ти.
Търсиш липса на страх, да посееш смелост и сила. Безмълвие...
В това полувреме на лутане, зениците стават свещи във мрака и виждаш, че страхът е шопинг терапия на слабите, и макар да е пагубен, всеки от нас го обича, че парализира и предпазва от сбъдване.
Силата... тя се ражда от него, когато вдигнеш черупката. Тя иска от тебе да бъдеш! Ражда се, когато прозреш в сумрака на мислите, че смелост е да усетиш страха и да продължиш да вървиш!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
и да продължиш да вървиш"
Чудесен стих!