Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
20 мая 2010 г., 13:48

Тя, когато ме срещнеше 

  Поэзия » Любовная
805 0 16

 

 

Тя, когато ме срещнеше,

винаги ме целуваше,

винаги ме прегръщаше

и във мен се притискаше.

 

Че за нея целувките

бяха нещо естествено.

Но за мене целувките

бяха нещо божествено!

 

Те за нея са били

нещо нищо незначещо.

Но за мене целувките 

бяха тъй обещаващи!

 

Те са само прелюдия,

те са само началото!

И мечтаех, как някога,

ще я имам и цялата!

 

Нали казват: целувката

праща поздрав на пазвата,

а щом стигнем до пазвата -

тя с полите приказва!

 

Не че с нещо и друго,

бе ми дала надежда,

но, когато е влюбен,

тъй човек се подвежда!

 

И, като я подкарахме,

докъде я докарахме?

 

В крайна сметка – доникъде!

 

Отлетяха мечтите ми,

без посока, по вятъра.

И потъна рекичката

на пустинята в пясъка!

© Ангел Чортов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрав, Ангар!
    Отново СИ!!!

  • Тоше, послушай Ангар. Той наистина знае какво казва и е добър.

    А човек се подвежда и още как се подвежда когато надделее хормонът.

    п.п. Сетих се за една песен, в която се казва. "Мъжът на петдесет не бърка мимолетните желания с голямата, съдбовната любов."
    Поздрав!
  • "Стиховете ми или се нуждаят от защита - и тогава всичко е загубено, или не се нуждаят от защита, и тогава всяка защита им е излишна!" /Ш. Петьофи/. От защитата стиховете няма да станат по-добри, но тя има смисъл - като разговор за поезията.
    "В каквато щеш го дреха премени -
    по-важно е с вещ смисъл да звъни!" /Низами/.
    Под "вещ смисъл" аз разбирам "ясен смисъл" - да е ясно какво е казал или е искал да каже авторът. В това отношение стихотворението ми е издържано - не трябва да си задаваш въпроса какво е казал и казал ли е изобщо нещо авторът. И дрехата му е по мярка - ежедневна спортна дреха. Нито е на клоун, нито е фрак - като за оратория или ода, нито е бяла риза - като за бесилото. Най-обикновено непретенциозно стихотворение.
    Затова бих искал коментарът си: "Нито казва нещо интересно, че да извиниш кофти формата, нито има приятна форма, че да извиниш съдържанието" малко да го поизясниш.
    "Формата е архаична, така са писали преди 100 и 200 години! - би могъл да допълниш. - Според мене куплетите трябва да са огледални, думите в тях - разположени шахматно, а буквите - хоризонтални! И съдържанието е архаично и патриархално! "Винаги, когато се срещнехме,/ тя ме плясваше по бузата,/ а аз я млясвах по дупето!/ След туй я качвах на тавана/ и там разбивахме сметана!" - това са модерните взаимотношения!"
    Струва ми се такъв коментар би бил в твоя стил. Аз не познавам добре творчеството ти, прочел съм оттук оттам по нещо твое, колкото да си създам впечатление. Ти си превъзходен майстор на стиха! И характерът ти е на боец! Но в това, което съм прочел, съзирам известна самоцелност, увлечение по външни ефекти, маниерност, многословие. Което за мене е скука. Но това е само засега, дан на възрастта! Те ще изчезнат от само себе си, без никакви усилия от твоя страна,когато ги изместят буйно изкласилите достойнства - по-силните чувства, по-зрялата и дълбока мисъл и пр. Предричам ти славата на голям поет!
  • Ами тогава изобщо не ги почвай. Не зная какви са ни чувствата, но това тука определено не ми допада. Сори.
  • Искрено съжалявам, Тошко! Обяснявам си го с това, че и чувствата ни, и критериите ни са различни. И аз, ако успея да дочета стихотворенията ти, постигам го с усилие на волята.
  • Много зле. Нито казва нещо интересно, че да извиниш кофти формата, нито има приятна форма, че да извиниш съдържанието.
  • Благодаря ви че прочетохте, за усмивките и отзивите - Леонардо, Теодора, Ася, Арнаудова, Пинче, ВаняИ, Стиляна и Люсил! Права си, Ракина - спомен остава, но тъжен; както пише Овидий в "Наука за любовта": ако си останал само с целувките, ползата ти е никаква. Ведрина и Ивон, и да има мъдрост в стиха, тя не е моя - народът така го е казал. А ти, Андромаха, кое най-много сближава от опит ли го знаеш или от вица за поручик Ржевски?
  • много добро
  • !!!*

  • Хубаво стихче!Поздрав!
  • харесах
  • Интересен смисъл, но и доста мъдро!!!
  • Явно нещо не сте се разбрали, тя с целувките ти със пазвата и полите,
    е поне спомен ти е останал от тия целувки!
  • Даааа.... колко рекички пресуши тази /без/подобна пустиня... Играещо, но не и блуждаещо стихо! Наредил си ни го, Ангар, мерси!
Предложения
: ??:??