Понякога се уморявам от хората и от живота
и скривам се от всички във дълбоката душа.
Понякога заменям лудостта със мъдра кротост,
защото знам, че вечно съществува Тя.
Понякога разбивам всички планове за утре,
изхвърлям скъпи спомени като ненужна вещ.
Звънци ителефони в мигом се изключват,
смирено пред олтара Й запалвам златна свещ.
Понякога в няколко мига се сбира
и виждам, изтича животът ми цял.
Че идва на дните ми края, разбирам
и питам се: Как бих без Нея живял? ...