Тя си тръгна от мен. И сега някак тихо е.
Чувам само сърцето си как бавно бие.
Вече няма да шепне във тъмното стихове...
Изветря ароматът ù... Беше магия!
Тя си тръгна. Най-сетне. Сега е спокойно.
Не усещам дори как изнизват се дните...
И значение няма дали е дъждовно
и дали ще ме топлят отново лъчите.
Тя си тръгна... Добре съм! Напълно добре!
Всъщност няма причина да страдам за нея!
Тя превърна живота ми в бойно поле!
Всъщност аз се спасих, за да не полудея!...
Тя си тръгна... Наместо целувка поиска
да остави за спомен две сълзи накрая...
Беше толкова силна, красива и истинска!...
Сбогом, моя Любов! Ще се срещнем във Рая.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Все права защищены