Тя те обича повече от мен.
Чесно казано, тя поне те обича.
Но към тебе обич няма в моя ден,
пита ме, казах ти. Не ти ли стига?
Страст изпитвам и то безутешна.
Ръце протягам да усетя плътта.
Сърцето хвърлих го в мека постеля,
после мен върху теб захвърлих така.
Обладавах сетивата ти, но явно и съзнанието.
Ти забрави, че съществува ТЯ.
Люби ме така, сякаш чувства нямаш
и нея не обичаш и празен е света.
Загърби предразсъдъци, изпадна в отчаяние,
защото аз бях недостижима за теб.
И фактът, че днес ме имаш, не доказва,
че утре пак отново ще съм с теб.
Осъзна това в най-блажения миг на страстта ни...
Разплаках мъж... малко ме заболя.
Но не тъжи, тя ще те обича отново,
дори повече от вчера и от преди това.
А ти, завръщайки се омърсен и нещастен,
ще си станал безразличен към тази любов,
с нея ще бъдеш груб и властен,
ще си мислиш за мен почти до живот.
Аз не съм виновна. Ти сам се обрече.
Пожела ме, отдадох се, изгубих страстта.
Но тя те обича повече от мене...
Тоест, тя поне те обича... помни това!