25 февр. 2017 г., 21:26
Тишината тупти във ушите ми,
уморени се взират въздишките,
пак сълзите предават очите ми
и се вплитат на болката в нишките.
Топли бисери с мен си игарят,
засияват в ръцете ми празни,
и плачливи прозрачно роптаят,
да избягам с мечтите заразни.
Но душата смутена те търси,
във прегръдка на чуждите залези,
и нечакан копнеж я разтърси,
породен от безкрайните белези.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация