Помогни ми напред да продължа,
помогни да оживея и да издържа.
Защо забрави за всичко между нас?
Сега слушам как разказваш ми за вас.
Толкова много ли я обичаш и не я оставяш?
Толкова ли е важна, че за всичко и прощаваш?
И аз грешах, но ти на мен не ми прости,
остави ме сама с болка в моите гърди.
Представи си само ако беше ми простил,
ако любовта ми ти не беше я убил,
сега щяхме да сме заедно и да се обичаме,
за любов докрай щяхме да се заричаме...
Но защо отново аз мечтая за неща,
неща, изпълнени с лъжливите слова.
Слова за вечна обич и разбирателство
и след края поредното предателство.
И какво остава след този пореден стих,
поредната сълза от болка аз изтрих,
олеква ми, щом мисля и пиша за теб,
макар и сърцето ми да се превръща в лед!!!
© Елен Ривес Все права защищены