Въртим се, въртим се в един кръговрат –
все пак предвидимо живеем.
С деца подмладява се нашия свят,
докато ний бавно стареем.
Стареят телата, понесли на гръб
години щастливи и трудни.
Остават ни спомени. Всеки е скъп.
И вярваме в залези чудни.
Вярваме истински в своя живот –
че сме живели достойно,
че сме оставили в този свят плод
и ще си идем спокойно. ...