13 июл. 2007 г., 22:53

Тъга 

  Поэзия
642 0 1
Нямам думи, нямам вече и сълзи,
а мечтите са разпръснати.
Няма я вече любовта,
тръгна си от мен - отлетя.
За миг вълшебен те зърнах сутринта,
с целувка ме докосна и пак отлетя.
Не можем двама да летим,
а един без друг щастие да търсим...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Николова Все права защищены

Предложения
: ??:??