Питам, питам, питам и все въпроси без отговори.
Вечно търся нещо, изплъзващо ми се.
Вината ме разяжда и руши съня ми.
Животът ми е капка в океана, а аз не мога да го спра.
Смъртта е лесен изход, но не би, страхливците живеят дълго, тихо и нещастно.
А другите щастливи са около мен, не ги вълнуват мислите
дълбоки и не разбират ужаса на живота.
Ангелът и дяволът ме дърпат, не мога да избера.
Аз добра ли съм или съм зла?