Тъга

24 мая 2009 г., 16:06

Поэзия

551 0 4

Сред крясъци и нежни звуци
светът се носи полудял.
А трябват само две минути
да си протегнем в мрака длан.
И да си кажем топла дума,
да се усмихнем с ведър жест.
Светът – безсмислена безумност,
през битието ни тече.
Летим през вечната пързалка,
непроменени, недобри.
А трябва малко. Много малко.
Но твърде много може би.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тъга

Искате да прочетете повече?

Предложения