26 окт. 2015 г., 13:30

Тъга 

  Поэзия
391 0 8

 

 

 

Не ти се вричам -

и без туй си ми една.

Подавам ти ръка -

жена ли си или момиче -

откъде да знам ...

Знам само, че си моя -

най-моята Тъга ...

Хайде, идвай!

Да вървиме там,

където никой

не изгаря сам ...

Двама ще пламтим,

като залеза в небето,

двама ще горим

докато станем пепел ...

Тогаз ще се разделим-

останал аз без дъх от тебе,

ти - изживяна непотребно ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Младене, Цвети, Ина, Анастасия, благодаря ви за съпричастието с вашите отзиви за този стих! Белла, бих уважил и твоето мнение, ако не беше толкова грубичко и неконкретно, но може би това си е твоя стил в опитите за литературна критика ... Топли поздрави на всички!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Хубав стих, Валентине! Кулминиращ във финалната част.
    За миг прочетох 9-я ред /отгоре надолу така/:

    "Да вървим натам,",

    но после видях, че написаното е по-различно.

    Поздравление!
  • Благодаря ти, Солвейг! Колко си права, Ева! И в двата случая е тъжно!
  • Ако е момиче - все пак ще се преживее една тъга, но ако е нечия жена..., ще е за един тъга - за другия рОга...!!!
    "Двама ще пламтим,
    като залеза в небето,
    двама ще горим
    докато станем пепел..."
  • Мина, Валери, Танче, благодаря ви, приятели! Зареждате ме! Топли поздрави и пожелания от мен!
  • Поздравления и от мен!
    Често Тъгата е с нас. Непотребна може би, но пък как иначе ще усетим Радостта!
  • Да, всяка тъга е непотребна, но когато е преживяна, прави те по- човечен!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??