Пипилота (Някоя Непозната)
17 41
15 сент. 2007 г., 21:25

Тъга 

  Поэзия
684 0 12
Отиде си,
дори не каза сбогом,
потъна тихо сам във вечността,
пое по своята пътека,
с надежда пътя да те отведе
до място, дето болка няма
и всичко да е както бе преди...
А тук остана само празнотата
и пълното със мъка битие.
И спомените... спомените мили,
за топлите ръце, които пазеха ни,
за силното сърце, за добротата...
И няма нищо, времето не е лек,
нито спомените могат да те стоплят.
Това, което съм загубила, безценно е,
а аз не мога (не искам) да повярвам...

© Някоя Непозната Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??