Тъга

2 июл. 2008 г., 07:41

Поэзия » Любовная

741 0 0

Тъгата ме е завладяла
без твоето присъствие
и липсата ти ме навява
на размисли за нашето бъдеще.

Чувствам в себе си промяна.
Не знам дали е за добро или за зло.
Чувствам че скоро ще съм наранена
от най-милото ми същество.

Нима съм толкоз заслепена
от своята единствена любов
и от света съм станала отдалечена,
че не мога да различа кой е реалният живот?

Нима страхът е влязъл вътре в мен
и пуска корени дълбоки?
Въобразявам ли си, че в теб
стават промени толкова жестоки?

Ти станал си по-отдалечен
и станал си толкова студен,
и мисля, че ме лъжеш ден след ден
като изричаш думите по навик, но не и от сърце.

Не усещаш ли от какво аз имам нужда -
от твоята прегръдка - топла и добра.
Не искам да се чувствам чужда,
не ме оставяй сам сама!

Тъга

Свързани произведения

Комментарии

Предложения