Ти идваш толкова самотна
и чукаш тихичко на моята врата,
присъда ми постави доживотна,
да нося страдаща за някого душа!
И пак при мен смирено се отбиваш,
отдавна спрях да питам се "Защо"!?
Сълзи се стичат, но сърцето не унива
и всяко утро срещам със "Добре дошло"!
Понякога заплаквам без причина
и преживявам болката на непознат!
Дали е хубаво, че лесно съм ранима?
По-истинско е от объркания свят!