25 сент. 2015 г., 11:00
Тъгата на стария художник
Една красавица видях
и стори ми се, че сънувам.
Да си призная, грях-негрях,
започнах вкъщи да рисувам.
Захласнах се по таз снага
и още ми е пред очите.
Обзе ме мъжката тъга,
че нямам на Амур стрелите.
Наум ù дрехите свалих
и лъсна бялата й кожа.
Молива остро изпилùх
прекрасни щрихи да положа.
И си помислих в този час,
че щом ръцете ми са празни
ще нарисувам тоз захлас
с бои и техниките разни.
А от платното таз снага
ще пълни вече ми очите.
Ще ми расте една тъга,
че гаснат в мен на страст лъчите...
© Никола Апостолов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Страстта е още жива, щом по памет я рисуваш, Ники.
А любовта има много измерения... -
Прекрасен стих, Никола! Прочетох на един дъх. Ще се връщам да го чета още! Поздрави!
-
Харесах и те поздравявам за истината!
-
Тъга написана в картина!
Очи пълни, ръце празни!
Харесах! -
Художникът в нас умира последен. Меракът също.
Рисувай, Никола. Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Така е, когато рисуваш по памет!Желая Ви хубав съботен ден!