28 окт. 2011 г., 21:08
ТЪГАТА-ПАЯК
Разнежи се мигът ми до сълза,
пробила бронята на "аз не плача".
Тъгата-паяк бързо допълзя,
обви деня, избистрен до прозрачност.
Почукваше въпросът ослепял
с бастунче по тревожната ми мисъл:
- Защо, когато всичко ти си дал,
надеждата е спомен недописан?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация