Тъгата ù отива

19 июн. 2014 г., 11:20

Поэзия » Другая

447 0 2

Тъгата ù отива, казват,
като бяла плащеница,
скрила в нежни пазви
две угаснали зеници.

Поспри и я послушай!
Приляга ù тъгата твърде.
Отива ù да е вихрушка
и върхарите да сърди.

Прелестна и непокорна,
тя трябва да е самодива,
но, изтръгната от корен,
е душа, наполовина жива.

В очите ù искрица вяра,
макар и скришом, руменее.
Гори! Гори, за да съзреш
тъгата пепелна да тлее.