Тъгата във очите ти се плиска
като вълна в самотен бряг.
На дъното им спомените скрил си,
навярно - съдбоносен знак...
Да знаеш как тъгата ти отива
и светиш с ореол красив.
Дано все пак една вълна пенлива
да те залее с миг щастлив...
© Вилдан Сефер Все права защищены
променливо е тяхното море,
поело най-различни впечатления...
Човек не може прилива да спре.