Далече някъде, където няма разстояния,
тъгува Музата за мъртвите поети,
а търсят я слепци със поетична мания
да вържат с рими няколко куплети...
Не гони никой, всекиго приема,
дори лишените от нежния й дар,
и влага себе си в поредната поема,
но на избраните е истински другар!...
Те са малцина, но в тях гори стихия,
и точно в нея тя наистина живее,
а те живеят с нейната магия,
и симбиозата им, като Слънце грее. ...