5 февр. 2008 г., 11:54
Тъгуваха дните без твойта усмивка,
във сиво напръскани, тихи стоят.
Унили цветята. И птици не пеят,
затихнал без радост е сякаш светът.
Тъгата разхожда се гордо във мене,
подритвайки бисерни, чисти сълзи,
подрежда ми чувствата, тихо стаени,
угасва пожарът, без теб не гори.
Не знае тъгата, че утре е близо
и пак ще дочуя аз звънкия смях,
ще греят отново щастливи очите,
щом твойта усмивка играе във тях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация