Тъй исках да те хвана за ръка
и под дъжда да хукнем със усмивка...
Но в мрака твойте стъпки все затихват,
а тъй боли... Не ще го отрека!
Тъй исках тайно да те уловя
във мрежата на топлия си поглед,
но зимата в душата ми похлопа
и снежна преспа вятърът навя...
Тъй исках... още искам да съм с теб,
насън, наяве - вечно да те виждам...
В съня ми само спомени прииждат,
а денем този свят е тъй нелеп!
© Теменужка Маринова Все права защищены