3 мая 2008 г., 13:51

Тъжен финал 

  Поэзия
943 0 0
Студена нощ... мрачен ден....
устните бавно нашепват: Къде си? Къде в този момент...?
Разбираш ли, имам нужда от теб...!
Ела, помогни ми! Спаси ме от самата мен... върни ме към живот...

Не зная коя съм...
Не зная чия съм...
Търся себе си, но се изгубвам в мрака... в мрака...
потъвам все повече и повече в нищото...
Помогни ми да открия душата си...

Подай ми ръка,
измакни ме от бездната на здрача...
Пробий с лъч светлина в мрака...
Помогни ми да намеря път назад...

Няма да допусна същата грешка...
Няма да обичам отново....
В приятелства няма да вярвам
и от любовта се отричам!

Много хора нараних,
но и много грешки безумно простих...
А сега прося помощ от непознати...
Заради непознати лица... проклета да съм!
- Защо повярвах в любовта...?!

Повярвах на хора и безумни лъжи...
И безброй обещания даде ми ти!
Какво стана, забрави ли ги?
Приятелсва много, любови безкрай...
идват да те съсипят и всичко, повярвай, завършва с лош край!

© ГеРиТу Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??