Тъжен оптимизъм...

Едно селце* във гордият Балкан,

в страни от Времето, самотно доживява

последните си дни във този неразбран,

объркан свят и тъне във забрава,

но тука нещо е останало от мен

и затова навярно все насам ме тегли...

Не вярвам аз да си отиваме съвсем

и тленността когато ни зажегли!...

Не е възможно: в нашият живот,

във който е предвиден даже ада,

да е объркан някакъв начален код

и туй, което сме били, да се разпада!...

29.05.2013.

Коста Качев                                                 

*родното ми село Плаково, В.Търновско