Пада бавно късен зрак...
В дланите ти бездиханна
с кожа бяла и уханна
искам да осъмна пак...
Тъжен вятър вее в мен...
Стъпвам с глъхнеща надежда,
нямам мисли и одежда...
Чер е всеки идващ ден...
Бе ли с мен или не бе
/стича се сълза гореща,
помня с нежност тази среща/
питам тъмното небе...
Всеки усет гасне в мен,
мисли тайно пак ме мамят...
Нимфите ли само знаят
искам ли го този плен...
© Светла Асенова Все права защищены
Толкова е мило, че си прочел стиха ми...