11 авг. 2011 г., 10:40

Тъжен юлски ден 

  Поэзия » Другая
1190 0 3

Слънцето безмилостно пече

в този юлски ден-

мъртвило,

не хванах тен,

но тъгата

улови ме.

 

Тъжно напича,

толкова самотно,

няма никакви хора,

мор е навън...

 

Времето спира -

отегчен часовник,

стрелки в умора

тиктакат насън...

 

Куче език изплезило,

жадуващо вода,

от жегата обсебено -

зла съдба.

 

Позната баба

със забрадка бяла

покрай мен минава

                       едва,

да си купи нещо

             отсреща

в най-голямата жега

и ми остави тъга,

напомняща за старостта...

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??