Тъжна есен
И ето утрото пристига,
денят започва с тъга.
Поглеждам през прозореца небето,
а то плаче в самота.
Тихо вятърът повява,
брули жълтите листа
и в нежен полет се отправят
към майката земя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.