1 июн. 2007 г., 23:54
Тъжна есен
Тъжна есен
И пак сама аз бродя в тъмнината.
И чудя се в какво сгреших?
А верният приятел - самотата,
не чува моите сълзи.
Защо в живота вече няма песен,
а само подлост и лъжи?
В сърцето ми е тъжна есен,
за всичко си виновен ти?
Денят е облачен и мрачен.
Сега сама съм пак, нали?
А пламъкът на любовта угасна,
красивото умря, уви...
© Христина Христова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Винаги след тъга идва радост! Пожелавам ти на твоето лице никога да нямя сълзи а само усмивки!
-
Просто прекрасно!(Пожелавам ти в твоето сърце винаги да е разцъфнала пролет,а не тъжна есен!)
-
...но идва пролет!
поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
