30 сент. 2013 г., 09:32

Тъжна Есен... 

  Поэзия » Пейзажная
1265 1 6

 

Тъжна Есен...

 

Есен!..Тъжно общо взето

и ръми, ръми... Ръми...

Овдовелите дървета

като мене са сами,

 

щото Вятърът в гората

нейде се е запилял,

май забравил, че  листата

чакат го за карнавал...

 

Сиви облаци надвисли

върху целият Живот,

в тон със всички тъжни мисли

влачат се на бавен ход...

 

Няма кой да ги разгони-

гръм да тресне, да вали,

да просветнат небосклони

претоварени с мъгли...

 

Две премръзнали врабчета

гушат се на своя клон...

Милите, каква несрета-

той сега да им е дом!...

 

Но поне са две, в сезона

на безумна самота

и треперещи на клона

си поделят топлина,

 

а пък враната самотна

вие се като листо

не намерила в живота-

ни приятел, ни гнездо...

 

...И от „циганското лято”

няма вече и следа,

щом  и Слънцето зъбато

се усмихва, но едва,

 

сякаш за да ни напомня,             

че все някога и То                            

паднало зад хоризонта

ще е мъртво Божество!...                    

 

Коста Качев

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "...и треперещи на клона
    си поделят топлина..."
    Прекрасен стих!
  • Това което си написал е от дъното на душата ти
    Когато навън е студено и мрачно човек търси топлината
    И когато другият го няма можеш само да преглътнеш и да изтриш една сълза
  • Много ми хареса и е точно за днес!
  • Красиво и есенно, Докторе!Харесах и го оценявам!
    Поздрави от мен!
  • Образен стих! Поздрав!
  • Прекрасен стих!Интересна образност!Хареса ми образа на есента...Поздравявам Ви!
Предложения
: ??:??