/ Всички имаме в живота - една такава тъжна любов. Може да е както несподелена, така и споделена. Някои хора я наричат и определят така, 

но любовта си е любов и точка.

    Има различни видове любови. И затова не е задължително, тази тъжна любов да е защото сме влюбени. А да се случва, просто защото обичаме.

И тази тъжна любов може да е насочена, към приятел, към роднина,

дори към някой непознат човек на улицата. А понякога може да е между

двама души, които споделят това чувство. Не всяка тъжна любов е несподелена или разделена.

    Но също така не е необходимо да става дума за любовта между двама

души или дори на един човек към друг...

    Може да става дума за любовта към живота, към общността, към родината, към природата, към вселената, към нещо безнадеждно...

     Но всички знаем поговорката " Надеждата умира последна".

     А когато има любов - силна любов, такава любов, каквато и да е

надеждата не умира, защото дори и да умре се ражда отново без да

мисли дали ще умре. Без да мисли, не мисли за нищо...и никой или пък за всичко

и всички.../