ТЪЖНА НАСЛАДА
Денят е дъждовен.
Аз съм унесен.
Гледам виновно
странната Есен.
Оранжево-жълта,
с кафява усмивка.
В душата нахълтва,
и плаче с извивки.
Зряла госпожа
с фибри лъстливи.
Подготвила ложе
с цветя самодиви.
Денят е дъждовен.
Аз съм унесен.
В хижата ловна
те чакам, метресо!
© Венцислав Все права защищены
Браво ловецо!!!