Автор: Генка Богданова
Само тя ти остана! Само тя ти остана –
тази болка – камбана, която да възвести:
младостта си замина, любовта те отмина,
а самотна и тъжна отново си ти.
Сега той те търси, сега ти говори
тъй дълго очаквани мили слова.
Но как ще отключи, но как ще отвори,
душата, която сам в лед окова?
Само тя ти остана! Само тя ти остана -
незарастваща рана от мъртви мечти.
Обичаше силно, но бе нежелана.
Сега те обикна, но безразлична си ти.
Душата е птица, душата е птица,
но твоята не разтвори крила.
Душата е цвете. Душата е цвете,
но без обич твоята не разцъфтя.
© Генка Богданова Все права защищены