11 мар. 2017 г., 20:49

Тъжна работа 

  Поэзия » Другая
255 0 3

Кой ги пише тъй нещата.
та тормози ни сърцата,
богохулствам... туй го знам,
даже малко ме е срам,
но боли ме мен сърцето,
като виждам битието

на децата.
Мене плаче ми душата,
търси някаква отплата...
за нервиите ни разбити,
за сирачетата бездомни
(никой няма да ги помни)
тъжни мисли ме гризат,
що пък все да е назад.

 

(отзад).

© Христо Манчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • До болка откровен, както обикновено. Поздрави!
  • Ице,Ице,всичко на сърце си слагаш ти!В живота има неща непоправими,безконтролни и ужасяващи дори.Но когато няма обединение,няма и сила,която да бъде начало на някаква промяна.Знаеш..
  • Голямо ти е сърцето и плаче в теб детето...за останалите деца и за тяхните сърца...Поздрав!!!
Предложения
: ??:??