Стоим със теб безмълвни, неми,

               ръце държим така студени.

               На масата три хризантеми,

               прозорците във дъжд облени.

               За разговори няма теми,

               във нас сърца са вледенени.

               Листенца бели, хризантеми,

               от Божия ръка редени.

               Един за друг били родени,

               сега така сме променени.

               Пред нас три бели хризантеми

               и те повяхващи, ранени.