Животът на ръба обвързва те с опасността
и свличаш се по склона стръмен, летиш към пропастта!
Спасението е назад далече, да се връщаш - късно вече
и усещаш как тялото ти под силата на бурята се свлече!
За прошка молиш, но няма кой да чуе твоя зов,
погребан си за цял живот да гниеш в този ров!
Сърцето ти във лед превърнато е бавно,
студът обгръща погледа ти славно!
Гневът ще среже вените, там кръв имаше преди,
но животът силно твоята душа със камъни рани,
не си човек, ти си същество от Ада,
което пред портите мрачния си Господар отдавна чака!
© Дарк Стефанова Все права защищены