_didka_ (Диана Костова)
25 15
2 дек. 2007 г., 17:10

Тъжно 

  Поэзия
867 0 4
Тъжно

Погледни дълбоко във сърцето,
пламъчето в тебе вече не гори,
умряло е във теб детето,
душата няма я, но продължава да боли.

Слагаш си усмивката фалшива,
по пътя стръмен тръгваш пак,
прегръщаш тъмнината сива,
чувствата превръщат се във враг.

Подминават те познати лица,
дори най-близкият човек те е забравил,
виждаш, че си вече сама,
даже животът бавно те е изоставил.

© Диана Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "прегръщаш тъмнината сива" Чак настръхнах... Диди, признавам ти, пишеш много красиви стихотворения
  • Не, никога докрай не умира детето в нас, но е много лесно ранимо, затова му порасват бодли. Не тъгувай, животът не може да те изостави, докато ти не го изоставиш. Опитай се да се научиш като барон Мюнхаузен, когато потъваш да се самоизтегляш като се хванеш за собствената си коса. Трудно е, но си струва. Поздрав!
  • Наистина тъжно, но животът е пред теб, мило! Браво!
  • Боли!!!
Предложения
: ??:??