В стаята ми тъмна

                    волно броди самота

                    и мъката бездънна

                    се блъска в тишина.

                    А мислите горещи

                    ме парят по сърцето,

                    като надгробни свещи

                    на минало проклето.

                    Пролая куче гладно,

                    стъкло навън се спука.

                    Душата моя жадно

                    все чака мир, сполука.

                    В стаята ми тъжна

                    огледалото мълчи.

                    Съдбата ми е длъжна

                    или аз дължа сълзи?!