Тъжно

Тъжно песента умира

забравила поредния куплет.

Птицата с крилата не полита

ранена е от нечий чужд авторитет.

Морето вече не вълнува

с величествените вълни,

а кротко тихо си бленува

за отминалите дни.

Спомени са вече усмивките,

слънцата, греещи по нашите лица.

Сега на власт е тъмнината,

разкъсваща тъй нежно младостта.

Дори любовта гръб ни обърна

обидена бе на света,

че не разбра колко

щастливи ни правеше тя.

Устните пресъхнали,

забравили що е молба

свиканаха да мълчат

пред истината неизказана.

А спомена така болеше

в сърцата все още непокътнати

от тази черна, зла магия

на съня...

Събудих се тихо.

Сън ли бе това?

Мъглата стоеше

пред моята врата.