Вървиш, животът те премазва,
премахва всичко що обичаш ти.
Убива те и без да казва
разбива твоите мечти!
Следваш своя идол,
а Съдбата си играе с теб,
и тъкмо мислиш, че си го достигнал,
а всичко се превръща в лед!
Вярваш само в надеждите,
единственитв, които може би ще оцелеят!
И тихо шепнеш, че сълзите
наистина е трябвало да се пролеят!
Но дори от мъка, сам да викаш ти
една ли някой ще те чуе,
едва ли някой ще го заболи,
защото и той като теб няма сбъднати мечти!
Търсиш истината,
а лъжата ти се смее отстрани!
Животът е една шега...
тъжно е, нали?
© Майа Все права защищены