Luna13 (Моника Стойчева)
147 593
18 апр. 2014 г., 20:13

Тъжно кафе 

  Поэзия » Другая
507 0 3

Разбъркам сутрешното си кафе

със старите си стихове...

Не помня, колко непосилна бе нощта и болката

на лунните пътеки.

По  устните ми лепнат захар и печал -

гротескни усмивки, застинали в ъглите,

смеейки се без глас, маските се разпадат безчувствени!...

Някой отново извика моето име,

шумът на града, заличава следите от пясък...

 

Продължавам да пия кафето си...

през април вали тъжен сняг...

Тръгвам си...

безследно... завинаги...

 

автор: Моника Стойчева

16 април. 2014г.

© Моника Стойчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??