sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
22 нояб. 2009 г., 02:24

Tъжно-мрачен стих... 

  Поэзия » Другая
614 0 6

 

 

Отново ли за меланхолията да пиша,
която ме души със две ръце?
За емотикона, в който се превръщам,
с винаги усмихнато лице?

 

За философията на живота ми -
ироничен, тъжно-мрачен стих.
Аз съм грозно-пишещ графоман,
антропофобичен солипсист.

Ти запечатал си ме в твоето съзнание,
в твоя болен мозък на шизофреник.
Превърнал си ме в мижаво създание
и се радваш, че сега съм като теб.

 

Новолунно светя и безпламенно горя,

изгубена из улиците на ума ти.

За теб съм малка сънотворна луна

и невидимо погребвам те в съня ти.

 

 

 

 

© Сюзън Смърт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е, поне се опитахте да ме разберете =) Благодаря ви..
  • Ха! Браво! Нека! Красиво
  • много интересно....хубаво, но много носталгично...отчайваща болка...
  • хора, не изпитвам никаква болка.. аз съм абсолютно апатична към всичко, което ми се случва..
    изобщо не ме разбирате...
  • Разбираема е болката, но...
    Никой не може да преврне човека в нещо, което самият той не иска!
  • !!!
    Много боли!
Предложения
: ??:??