donchevav (Венета)
82 557
17 мар. 2018 г., 23:28

Тъжно-весела песен в пеон 

  Поэзия » Философская
907 4 16

Как не исках

в къща ниска

от приземния етаж света да гледам –

с дух потиснат,

с взор, притиснат

към гаража тенекиен на съседа.

 

Исках вкъщи

да се връщам

по извити стълби към небето,

след деня си

зад гърба си

да оставям долу битието.

 

С птици горе

в свят просторен,

прекипяла и добра да се надпявам –

и звездите

с любопитен

и усмихнат поглед да пленявам.

 

Много исках,

но притиска

самотата, сладостта отне ми.

На обратно

непохватно

слизам долу – там, при хорските проблеми.

 

Приземена,

просветлена,

от приземния етаж поглеждам,

през стъклата

в суетата

и в очите хорски се заглеждам.

 

Кой минава,

заминава,

от вратата честичко надничам

и усещам

как пресрещам

чужда болка –  и се уча да обичам.

 

© Венета Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Честита Първа пролет и на теб, Вени!
  • Честита Първа пролет, Пепи! Благодаря за харесването!
  • Много интересно написано и приятно за четене, Вени!
  • Благодаря, Меги! Честита Първа пролет!
  • Чудесно е, Венета!
  • Благодаря ви:
    Мая
    Силвия
    Василка
    Стойчо
    Чудесно е, когато прочетеш добра дума и усетиш съпричастност! Успешна седмица!
  • Много е хубаво!
    Поздравления,Венета!
  • Харесах!
  • Поздравления, за умението да приобщаваш към чувствата на лирическата! Много ми хареса!
  • Много те харесвам как пишеш! Венета
  • А-ха, сега те разбрах. Звучи чудесно! Да не се притеснявам за тъгата, която сея насам-натам като зараза Благодаря за този прочит! Поздрав!
  • Венета, понякога човек прави от думите онова лекарство, което позволява на някой друг да излекува, с него, душата си. А го прави, защото обича хората.
  • Благодаря, Георги!
    Лина, благодаря ти! Не съм меланхоличен тип, не се чувствам нещастна, а все така се получава: дори най-позитивните ми стихчета звучат малко тъжно - или поне така се струва на приятелите ми. Не го търся като звучене, пределно искрена съм... Може би нещо неосъзнато...несбъднато или останало недовършено от някой минал живот
    Светлан, благодаря ти! Поздрав!
  • Прочетох с удоволствие.
  • Само човек, който е живял дълго време с болката би изпял такава песничка. Поздравления, Венета.
  • Хубаво...
Предложения
: ??:??